3.07.2010 г., 18:08

* * *

766 0 0

Ах, колко празно е без теб
сега, как ужасно ми липсват
топлите ти прегръдки в нощта,
усещам студ, не чувствам вече
твойта топлина...
Затварям пак очи с надеждата,
че като ги отворя, отново
ще си до мен, но уви - 
теб те няма, далече си...
Защо така стана,
"Чао" не ми каза дори,
тръгна си...
без да ти пука за мене,
остави ме сама,
нима не знаеш, че
без тебе ще умра...
Щастието ми приключи
в онзи ден...
онази сутрин...
когато за последно
беше с мен ...
за последно спах в ръцете ти...
за последно целувах устните ти...
за последно видях очите ти...
А после...
ти си тръгна...
и ме остави
да изплача хиляди сълзи,
защо...
защо го направи...
защо си отиде...
нима не знаеше, че
това ужасно ще ме нарани...
Надежда само ми остана,
че ще се върнеш някога...
и щастието ще замести
моята тъга...
че ще бъда някога отново
с теб...
че някога отново
във твоите прегръдки
ще заспя...
Но...
знам, че това едва ли
ще стане отново
някога...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радостина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...