* * *
Върви при нея, какво чакаш сега?
Нима очакваше да пророня сълза?
Не! Не и сега след всичко това,
ти не заслужаваш и една сълза.
Върви сега и назад не се обръщай,
дори не си помисляй не се връщай!
Не бих те чакала за нищо на света,
дори и животът ми да зависи от това.
Върви! Защо сега не заминаваш
или целиш отново да ме нараняваш?
Но този път назад не ще се върна
и от себе си завинаги ще те откъсна.
Върви, не чакай пак да те целуна!
За мен сега си вече кръгла нула
и нямаш място ти в моето сърце,
за мен оставаш непознато лице!
Нима очакваше да пророня сълза?
Не! Не и сега след всичко това,
ти не заслужаваш и една сълза.
Върви сега и назад не се обръщай,
дори не си помисляй не се връщай!
Не бих те чакала за нищо на света,
дори и животът ми да зависи от това.
Върви! Защо сега не заминаваш
или целиш отново да ме нараняваш?
Но този път назад не ще се върна
и от себе си завинаги ще те откъсна.
Върви, не чакай пак да те целуна!
За мен сега си вече кръгла нула
и нямаш място ти в моето сърце,
за мен оставаш непознато лице!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимира Тодорова Все права защищены
