2 июл. 2011 г., 02:17

* * *

917 0 1

Днес, без да подозираш, влетя ти в моя ден,

с усмивка нежна и поглед, в нищото взрян,

към мен, без да погледнеш, взе ме в плен

и разумът ме напусна, от мисли тежки обладан.

 

Песен, на теб посветена, исках да ти изпея,

твой портрет в небосвода исках да нарисувам,

в красив стих исках душата си да излея,

и с теб - красотата, изящен валс да изтанцувам.

 

Цветовете на дъгата в палитра исках да събера,

порива на вятъра, носещ промяна, исках да уловя,

свежестта на морската пяна в шепи исках да побера

и на теб от цветя придружени да ги подаря.

 

Приказка за теб в красив замък исках да сътворя,

необятната Вселена за теб исках да прекося,

балада на теб - изящна красота, исках да посветя

и на теб с мечти красиви исках да ги подаря.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станчо Станчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...