7 февр. 2008 г., 16:08

24 карата любов

1K 0 1

В люлка дървена и стара,

покрита с шарена премяна,

събрало се е мало и голямо

да люлее бебето заспало.

 

Чудни приказки разказваше му баба,

за Кумчо Вълчо и Лисана,

за приказната фея с шарена премяна.

Една едничка беше на земята

първата им рожба свята.

 

Растеше със любов богата,

ала не знаеше какво и готвеше съдбата.

Гордостта на мама и на татко,

на чичо, стринка и на батко.

 

Ала докато хапваше си сладко,

живота нейн срина се за кратко.

От сън събудена и недоспала,

реалността понесе нея като хала.

И осъзна момиченцето малко,

че пораснало е - колко жалко.

 

А на кого му пукаше тогаз за нея?

Сигурно на гиздавата фея,

или случаен минувач на кея.

Вече кой се интересуваше за нея?

 

А баба каза: - На ней с добро око не гледат.

Всички черни светлини за нея греят.

А татко даже потвърди,

директно той и нареди:

- Не пораствай никога голяма!

Стой си вечно малка, весела, засмяна!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цветомира Тинкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...