В люлка дървена и стара,
покрита с шарена премяна,
събрало се е мало и голямо
да люлее бебето заспало.
Чудни приказки разказваше му баба,
за Кумчо Вълчо и Лисана,
за приказната фея с шарена премяна.
Една едничка беше на земята
първата им рожба свята.
Растеше със любов богата,
ала не знаеше какво и готвеше съдбата.
Гордостта на мама и на татко,
на чичо, стринка и на батко.
Ала докато хапваше си сладко,
живота нейн срина се за кратко.
От сън събудена и недоспала,
реалността понесе нея като хала.
И осъзна момиченцето малко,
че пораснало е - колко жалко.
А на кого му пукаше тогаз за нея?
Сигурно на гиздавата фея,
или случаен минувач на кея.
Вече кой се интересуваше за нея?
А баба каза: - На ней с добро око не гледат.
Всички черни светлини за нея греят.
А татко даже потвърди,
директно той и нареди:
- Не пораствай никога голяма!
Стой си вечно малка, весела, засмяна!
© Цветомира Тинкова All rights reserved.