Feb 7, 2008, 4:08 PM

24 карата любов

  Poetry
1K 0 1

В люлка дървена и стара,

покрита с шарена премяна,

събрало се е мало и голямо

да люлее бебето заспало.

 

Чудни приказки разказваше му баба,

за Кумчо Вълчо и Лисана,

за приказната фея с шарена премяна.

Една едничка беше на земята

първата им рожба свята.

 

Растеше със любов богата,

ала не знаеше какво и готвеше съдбата.

Гордостта на мама и на татко,

на чичо, стринка и на батко.

 

Ала докато хапваше си сладко,

живота нейн срина се за кратко.

От сън събудена и недоспала,

реалността понесе нея като хала.

И осъзна момиченцето малко,

че пораснало е - колко жалко.

 

А на кого му пукаше тогаз за нея?

Сигурно на гиздавата фея,

или случаен минувач на кея.

Вече кой се интересуваше за нея?

 

А баба каза: - На ней с добро око не гледат.

Всички черни светлини за нея греят.

А татко даже потвърди,

директно той и нареди:

- Не пораствай никога голяма!

Стой си вечно малка, весела, засмяна!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветомира Тинкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...