8 мар. 2016 г., 23:44

  Поэзия
401 0 0

стоиш
и гледаш
как смъртта идва
лесно
хората са забравили
какво е
безсилието
тишината
тишината
след това
живот?
що е то
празни думи
празни сърца
лежиш
и слушаш
плачът
всяка вечер
и заспиваш
а леглото проскърцва
при всеки удар на сърцето ти
гледаш в тъмното
изгубен в себе си
фалшиво мечтаеш
мислиш не точно
а тя е дошла
взела е
смъртта е заявила
което и принадлежи
представила е нотариален акт
а ти просто стоиш
и гледаш
с големите си детски очи
в мрака

© Атанас Панчев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??