8 mar 2016, 23:44

  Poesía
403 0 0

стоиш
и гледаш
как смъртта идва
лесно
хората са забравили
какво е
безсилието
тишината
тишината
след това
живот?
що е то
празни думи
празни сърца
лежиш
и слушаш
плачът
всяка вечер
и заспиваш
а леглото проскърцва
при всеки удар на сърцето ти
гледаш в тъмното
изгубен в себе си
фалшиво мечтаеш
мислиш не точно
а тя е дошла
взела е
смъртта е заявила
което и принадлежи
представила е нотариален акт
а ти просто стоиш
и гледаш
с големите си детски очи
в мрака

© Атанас Панчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??