Нощта предрича нашето спасение...
улавяме мечти в зениците си отпуснати...
навреме тръгвам, навреме казвам
своите признания... нощта гадае
моите заклинания. И аз се питам само
истина ли има в тях, или само копнеж.
И някакси е странно всичко и безкрайно
нелогично, а истината е само причина
да се скрием от себе си...