11 oct 2012, 10:07

* * * 

  Poesía
307 0 1

Нощта предрича нашето спасение...

улавяме мечти в зениците си отпуснати...

навреме тръгвам, навреме казвам

своите признания... нощта гадае

моите заклинания. И аз се питам само

истина ли има в тях, или само копнеж.

И някакси е странно всичко и безкрайно

нелогично, а истината е само причина

да се скрием от себе си...

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??