* * *

Poesía

429 0 1

Нощта предрича нашето спасение...

улавяме мечти в зениците си отпуснати...

навреме тръгвам, навреме казвам

своите признания... нощта гадае

моите заклинания. И аз се питам само

истина ли има в тях, или само копнеж.

И някакси е странно всичко и безкрайно

нелогично, а истината е само причина

да се скрием от себе си...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Eva55 (Евелина Стоянова)

Добър извод..., когато не сме уверени в мечтите си се скриваме зад тях...!!!

2012-10-11T16:10:10+03:00

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0