27 нояб. 2014 г., 19:55

****

1.3K 0 2

Любовта ни е къща от карти -

невъзможна и толкоз ранима...

и танц на прощалното парти

на някоя песен любима.

 

Любовта ни е още морето -

самотното зимно море,

сърдито и буйно, задето

тъй скоро денят ще умре.

 

Любовта ни какво ли е още?

Сираче пред чуждия праг?

Или воят на вълците нощем,

раздиращ студения мрак...

 

 

Посветено на Т.М.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цветелин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво и от мен!
  • Едно много хубаво стихотворение за любовта! Браво, момче!
    В три куплета си успял така образно, живо и истински да ни
    представиш истинската любов!
    Желая ти да намериш взаимност от любимия човек!
    Оценявам най-високо творбата ти и желая прекрасен ден!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...