26 дек. 2009 г., 16:47

* * *

911 0 0

 

Видях го. Той е. Познах го.

Слепецът, който на всеки от нас гостува.

Дошъл е при мен за прошка.

Иска да ме омае и с Любовта

да ме запознае.

Чувам го.

От дни пред прага ми ридае.

Разказва ми за мен, за него - мъжа

от сънищата.

За Страха, страхуващ се от Болката.

За приятелката - предателка на Любовта - Ревността...

Оплете ме. Вече съм пленница на слепеца,

но не се страхувам от Болката,

а приятелката на Любовта съм поканила сама.

Няма го. Слепецът си тръгна.

Целуна очите ми и рече:

„Да обичаш ти знаеш и миг не се колебаеш,

но да вярваш е необходимо,

в него (мъжа) и в себе си предимно!”

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....