Животът е жесток понякога!

Наказва те да даваш, без да получаваш.

Студено е, а той е някъде в пространство-времето забравен.

Любовта не е на хоризонта,

Зазидана е в някой тъмен ъгъл на сърцето ти.

В съзнанието ти блуждаят безполезни мисли.

Разбита си от хиляди житейски драми,

Доброто се наказва с зло!

В този ъгъл на сърцето ти, е непрогледен мрак.

Навън е безпощадна зима,

Почти загубила надежда го чакаш още ти.

Полузамръзнала и спряла времето с ръце,

Един познат от сънищата образ,

Една ръка с докосване като на огън,

Един затворник на пространство-времето.