*******
Животът е жесток понякога!
Наказва те да даваш, без да получаваш.
Студено е, а той е някъде в пространство-времето забравен.
Любовта не е на хоризонта,
Зазидана е в някой тъмен ъгъл на сърцето ти.
В съзнанието ти блуждаят безполезни мисли.
Разбита си от хиляди житейски драми,
Доброто се наказва с зло!
В този ъгъл на сърцето ти, е непрогледен мрак.
Навън е безпощадна зима,
Почти загубила надежда го чакаш още ти.
Полузамръзнала и спряла времето с ръце,
Един познат от сънищата образ,
Една ръка с докосване като на огън,
Един затворник на пространство-времето.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сияна Атанасова Всички права запазени
