3 апр. 2009 г., 08:33

* * *

1.2K 0 1

     И времето лети и не пита. Хората не забелязват какво се случва наоколо. Всеки е замислен за собствените си проблеми. А малките неща? А усмивките?


Празнота и мрак настъпват и земята тъне в тях.
Хората намръщени пристъпват към желания за грях.
И всичко сякаш става черно. Земята почва да тъжи.
Усмихват се единствено децата.Безгрижни,незнаещи дори.
Настъпва царството на злото. Грозни гарвани прелитат.
(Допълване картината със смисъл и още злоба за настроение.)

Усмихваме се! Смеем се на глас.
И лъжем всички. Себе си дори.
Навярно по-добре е за самите нас,
когато целият свят скърби.
Преструване се на щастливи. Играем си на непукисти.
И търсим смисъла единствено в лошите мисли.
Тъжни изражения, неразговорливи хора.
Мълчание и нищета! Ето за какво говоря.
И всичко придобива смисъл, когато хората заспят,
тогава идва ред на сънища, в които всичко е истинско,
но те едва ли ще го разберат.
Прекалено заети са, както вече казах, със своите лични дела
и много далече са от спомена за съня.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станка Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...