...
518
0
0
... И както вървях си под просторно небе,
съзрях мястото дето преплетени бяха наш'те ръце.
Гледах го дълго - Спомени! щастие и тъга,
неусетно сухото лице се проми от бистра сълза.
Блесна като гълъб политащ незнайно къде,
падна в поточето сбрало мъките на не едно сърце.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елис Все права защищены
