... И както вървях си под просторно небе,
съзрях мястото дето преплетени бяха наш'те ръце.
Гледах го дълго - Спомени! щастие и тъга,
неусетно сухото лице се проми от бистра сълза.
Блесна като гълъб политащ незнайно къде,
падна в поточето сбрало мъките на не едно сърце.
© Елис Всички права запазени