Победена
Стоя замислена на прага, с
размазан от сълзите грим.
И питам се, защо ли те обикнах, а
чувствата ми ти не сподели...
Ще помня вечно наш′те дни и нощи,
когато шепнеше ми нежните слова,
когато идваше при мен със цвете, с
пленителна усмивка на уста.
Аз вярвах на това, че ме обичаш,
че съм за теб едничка на света,
че няма никъде момиче, с ...