* * *

Победена

Стоя замислена на прага, с

размазан от сълзите грим.

И питам се, защо ли те обикнах, а

чувствата ми ти не сподели...

Ще помня вечно наш′те дни и нощи,

когато шепнеше ми нежните слова,

когато идваше при мен със цвете, с

пленителна усмивка на уста.

Аз вярвах на това, че ме обичаш,

че съм за теб едничка на света,

че няма никъде момиче, с

по-щастлива от моята съдба.

Уви! Залъгвала съм се жестоко!

Живяла съм в един измислен свят,

мислейки, че любовта най-после,

почукала е и на моята врата!

Сега смирена осъзнавам, че

всичко е било за теб игра...

... в която единият за влюбен се признава,

но на края победен остава!!!