11 сент. 2004 г., 16:43

4 4-стишия за любовта

2.2K 0 2



                       ***

             Раздялата...Тя никого не пита.
             Невикана и дръзка долетява.
             Безсилна е единствено пред любовта,
             защото любовта я надживява.

                  ***

             В душата си ти се обричах,
             обзета от копнеж лиричен,
             и мазохистично те обичах,
             но ти остана безразличен.

                 ***

             Ще се превърна някой ден във спомен,
             и мислите ти ще докосна с нежност.
             И като в странен сън, света огромен,
             ще се загуби в своята безбрежност...

                 ***

             Сърцето ми е нежно и ранимо
             във тази есен златокоса
             и някаква любов необяснима
             м е   о м а г ь о с а...
 
             

                     
                      

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Руми Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Добре са си и така. Завършени и красиви. А аз съм пропуснал толкова много неща...
  • И така по отделно са много хубави,но мисля че и ако се подредят биха образували страхотен стих!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...