будят те петли, които не чувам,

в полета, които не стигам,

вече свикнах да будувам,

забравих даже да мигам

от изток 4 часа след моето утро

отмерваш полското бреме,

закуската ти от жълто и люто

обядвам в планинското време

кафето ти пари езика и буди очите,

които аз вече затварям,

след 4 часа сънят ти пристига -

излиза от моите и ги отваря

вечер делникът ми става празник -

напук на твоето работно време,

а с 4 часа по-празна

вечерта ми лениво си дреме

след 4 преки наляво, за 4 малки

забравям свян и отивам,

сядам на счупените седалки

и в чаша със лед те изливам

когато бие четвъртият час, се прибирам

във време кално и мръсно,

за 4 часа по-заедно си избирам

да живея живота си 4 часа по-късно.