4 часа по-късно
будят те петли, които не чувам,
в полета, които не стигам,
вече свикнах да будувам,
забравих даже да мигам
от изток 4 часа след моето утро
отмерваш полското бреме,
закуската ти от жълто и люто
обядвам в планинското време
кафето ти пари езика и буди очите,
които аз вече затварям,
след 4 часа сънят ти пристига -
излиза от моите и ги отваря
вечер делникът ми става празник -
напук на твоето работно време,
а с 4 часа по-празна
вечерта ми лениво си дреме
след 4 преки наляво, за 4 малки
забравям свян и отивам,
сядам на счупените седалки
и в чаша със лед те изливам
когато бие четвъртият час, се прибирам
във време кално и мръсно,
за 4 часа по-заедно си избирам
да живея живота си 4 часа по-късно.
© Измислен съм All rights reserved.
