valiordanov (Валентин Йорданов)
1812 1469
22 июн. 2007 г., 19:44

* * * 

  Поэзия
524 0 5
Слънцето скри свойте пясъчни мисли
сякаш заспа в юрган от облачен прах.
Вятърко, духай! Дано ги изчистиш...
Всяко начало е силен, стремителен бяг.

Ти си този от който зависи страха!
Всяка сянка стаена до болка въздиша.
Само с призрака - мойта дясна ръка
ще ги плаша, когато пропиша.

Не, защото поставил съм като цел
да гриза на страха всички нерви.
Аз отдавна което е нужно съм взел,
но което остава, ме плаши до черно!

© Валентин Йорданов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ти си дете на Вселената и брат на стихиите!
  • Майстор си и това е.
  • Страховете винаги ни следват. Когато усещаме и малкото от тях,които не успяваме да преборим, че ни дишат във вратовете...пишем. Благословени да са ПОЕТИТЕ!
    БРАВО!
  • Много е хубав стихът ти!
    Само не се плаши! Страхът сковава човека, а ти си поет, тоест птица и затова лети!
  • И този стих е много,много хубав!
    Поздрави!!!"Всяко начало е силен, стремителен бяг."-съвършено вярно!!!



Предложения
: ??:??