Място не си намирам,
чувствам се, сякаш прозирам.
Събрала в себе си хиляди чувства,
опитвам се да ги скрия.
Не мога да се позная,
вече съвсем изгубих му края.

Мисълта ми не тече като преди.
Едно след друго сменям настроения.
Докато съм весела, засмяна,
две минути - и съм разревана.
Някой да ми каже, какво става!?
Не искам така да продължава.

Все по-трудно заспивам.
То сън ли е - не зная!?
Не ми се спи и това е!
Затрупана в емоции,
само за едно мечтая!
Ох, така е ...

Знам къде е проблемът.
В онова момче е.
Сещате се, зная.
И преди съм ви говорила за него.

Онзи -  тъмноокият, високият.
С усмивката незабравима.
Онзи с многото интереси.
С думите, винаги точно съчетани.
Ехх...

Той е проблемът.
Открадна ми спокойствоето,
съня, мисълта ...
и не искам да ми ги връща,
a в замяна своите да ми даде.
Ще ги пазя от моите много по-добре!