Apr 10, 2011, 11:50 AM

***

  Poetry » Love
763 0 0

Място не си намирам,
чувствам се, сякаш прозирам.
Събрала в себе си хиляди чувства,
опитвам се да ги скрия.
Не мога да се позная,
вече съвсем изгубих му края.

Мисълта ми не тече като преди.
Едно след друго сменям настроения.
Докато съм весела, засмяна,
две минути - и съм разревана.
Някой да ми каже, какво става!?
Не искам така да продължава.

Все по-трудно заспивам.
То сън ли е - не зная!?
Не ми се спи и това е!
Затрупана в емоции,
само за едно мечтая!
Ох, така е ...

Знам къде е проблемът.
В онова момче е.
Сещате се, зная.
И преди съм ви говорила за него.

Онзи -  тъмноокият, високият.
С усмивката незабравима.
Онзи с многото интереси.
С думите, винаги точно съчетани.
Ехх...

Той е проблемът.
Открадна ми спокойствоето,
съня, мисълта ...
и не искам да ми ги връща,
a в замяна своите да ми даде.
Ще ги пазя от моите много по-добре!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...