18 мар. 2015 г., 19:09  

451° по Фаренхайт

919 0 17



На покрив застанал
в облаци се взирам.
Години така прекарвам.
Нощем ги сънувам.
Разпадам всичко на парчета.
Подушвам ги.
За кучето на Монтег
си спомням.
Книгите си изгарям.
Парчетата сглобявам.
Облаци в мен
остават.
През тунелите на капките
в пространстото
минавам.
По-малък от Карик и Валя -
сух в капката
се смалявам...
На покрива на лятото
достигам.
Под чадър от слънце
се излежавам.
Слънчево затъмнение
очаквам.
Всичко за нищото
узнавам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мисана, приключение са стиховете ти! Радвам се, че Марина ме доведе тук...
  • Много странности, извън-земности...!!!
    "През тунелите на капките
    в пространстото
    минавам."
  • Благодаря ти за вниманието, Тони!

    Лека вечер и нови хубави текстове, ти желая!
  • Присъединявам се към Никола Апостолов
    " Всичко за нищо узнавам."
    Поздравявам те с интересната творба!
    Спокойна вечер, Младене!
  • Благодаря ви за вниманието, Илко, Анастасия, Ренета /много си хубава на новата снимка/, Ели /бих предпочел да си говорим на ти с теб Ели, защото "вие" нека остане запазена марка за разговори със смъртта/ и Василка!

    На една особа /тя си знае коя е/, която се опитва да ме абонира за по-ниски оценки, също изказвам благодарност. Но ще вметна, че с тези оценки тя оценява единствено себе си и трагично изостаналото си разбиране за поезия!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....