18 mar 2015, 19:09  

451° по Фаренхайт 

  Poesía » Filosófica
714 0 17



На покрив застанал
в облаци се взирам.
Години така прекарвам.
Нощем ги сънувам.
Разпадам всичко на парчета.
Подушвам ги.
За кучето на Монтег
си спомням.
Книгите си изгарям.
Парчетата сглобявам.
Облаци в мен
остават.
През тунелите на капките
в пространстото
минавам.
По-малък от Карик и Валя -
сух в капката
се смалявам...
На покрива на лятото
достигам.
Под чадър от слънце
се излежавам.
Слънчево затъмнение
очаквам.
Всичко за нищото
узнавам.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Мисана, приключение са стиховете ти! Радвам се, че Марина ме доведе тук...
  • Много странности, извън-земности...!!!
    "През тунелите на капките
    в пространстото
    минавам."
  • Благодаря ти за вниманието, Тони!

    Лека вечер и нови хубави текстове, ти желая!
  • Присъединявам се към Никола Апостолов
    " Всичко за нищо узнавам."
    Поздравявам те с интересната творба!
    Спокойна вечер, Младене!
  • Благодаря ви за вниманието, Илко, Анастасия, Ренета /много си хубава на новата снимка/, Ели /бих предпочел да си говорим на ти с теб Ели, защото "вие" нека остане запазена марка за разговори със смъртта/ и Василка!

    На една особа /тя си знае коя е/, която се опитва да ме абонира за по-ниски оценки, също изказвам благодарност. Но ще вметна, че с тези оценки тя оценява единствено себе си и трагично изостаналото си разбиране за поезия!
  • И аз харесах! Поздрав!
  • За мен е останал също толкова хубав цитат
    "През тунелите на капките
    в пространстото
    минавам." Мъдро - преминаване през тесните тунели пътувайки сами към себе си в "пространството"!Иначе би било минаване между капките.Много ми хареса! Поздрав, Мисана!
  • Благодаря за вниманието ви, Кети, Василе и Никола! Много ме трогнахте.

    Лек ден на всеки от вас и вдъхновено перо!
  • Силно философско стихо,Младене!И финала с убийствения оксиморон:
    "Всичко за нищото узнавам."бъди вдъхновен и хубав ден!Поздрави!!
  • Близо е до темата на Рей Бредбъри, но си е едно такова, Мисанско.... имаш самобитен почерк, запомнящи се стихове!
  • Чудесно чувство за хумор имаш, Любомира! Чак след това разяснение схванах коментара ти - наистина оригинален.
    Благодаря ти, че оцени текста ми!

    Приятна вечер!
  • модерният ментор е Черен Джак - даже стария роман модернизира.
  • Благодаря ти, Евелина! Тук "451° по Фаренхайт" е заглавието на една нашумяла книга на покойния Рей Бредбъри. Предполагам, че си я чела и ще разпознаеш в нея електронното куче, свързано с Монтег, както и аутодафето, на което са подложени книгите. Мисля, че само това е достатъчно основание заглавието на текста ми да бъде счетено за подходящо и адекватно.

    Мерси за вниманието, Любомира! Не те разбрах добре за "модерния ментор", защото Карик и Валя са герои от един роман на Ян Лари, озаглавен: "Необикновените приключения на Карик и Валя", твърде стар, за да бъде още модерен.
  • Модерен ментор
  • Много странни изводи - както и самото 451..., Фаренхайт - Целзий нещо не се връзват...?!!!
    "На покрив застанал
    в облаци се взирам.
    Години така прекарвам.
    Нощем ги сънувам."
  • Благодаря, Елица! Радвам се, че стихотворението ми е дало повод да напишеш нещо толкова хубаво.

    Сърдечен поздрав!

    Мерси, Светла /swestan/!

    Благодаря ти, че прочете, Стефане!
  • Феномен

    На покрива се качвам - по-близо до небето,
    и облаците късам със ръка.
    След толкова години е живо в мен детето -
    не мога този факт да отрека.

    А щом денят си тръгне, аз паля сам звездите -
    не с огън, а със погледа горещ.
    Приличате на мъртви, когато кротко спите -
    сърцата ви са догоряла свещ.

    На покрива живея и всичко аз умея -
    в ръцете си побирам този свят.
    Със Слънцето говоря и с ветровете споря.
    И всичките стихии в мене спят.

    Поздравления и благодарности!
Propuestas
: ??:??