***
Поредна обич пропиляна,
загубена за миг един,
като шепа пясък разпиляна,
изчезна бързо като дим…
Тя миг ли беше, или вечна,
море, върни ми любовта,
за миг поне да се изпреча
на черната и зла съдба...
Вълните бързо се разбиват,
отмиват старите следи,
следите може би се сливат,
но спомена морето го шепти!
Шепти, море, а аз ще плача
за моята изгубена любов,
със тихи стъпки ще си тръгна в здрача,
за да посрещна изгрев нов…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кристина Пейкова Все права защищены
