Поредна обич пропиляна,
загубена за миг един,
като шепа пясък разпиляна,
изчезна бързо като дим…
Тя миг ли беше, или вечна,
море, върни ми любовта,
за миг поне да се изпреча
на черната и зла съдба...
Вълните бързо се разбиват,
отмиват старите следи,
следите може би се сливат,
но спомена морето го шепти!
Шепти, море, а аз ще плача
за моята изгубена любов,
със тихи стъпки ще си тръгна в здрача,
за да посрещна изгрев нов…
© Кристина Пейкова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
