***
Загиват бавно малките села,
в забвение и мъка те умират,
ела, да видиш, пътнико, ела,
къщурки в нищото се взират.
Ела, да видиш, преди сто лета,
селата пълни с люде, глъч и смях,
сега живеят само старци в нищета,
от гледката... направо хваща страх.
Ела, да видиш, преди сто лета,
моми, момци, как вечер пеят,
навред се щурат мънички деца,
сега врати, прозорци, празни зеят.
Загиват бавно малките села,
в забвение и самота умират,
ела, да видиш, пътнико, ела,
от мъка как сълзите ти напират.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Попова Все права защищены
