6 сент. 2009 г., 11:04

* * *

948 0 8

Виновна ли съм, кажи ми -
женска глупост ми е диагнозата.
Ще те разлюбя. Със сетни сили.
И без това си ми невъзможен.
Не искаш, види се, ни мед, ни жило,
и устните ми не са по мярката ти,
сърцето ми е като куче, свило
на смелостта си опашката.
На мен отдавна са ми го казали -
не ставаш, Елке, за всеобичане.
И всяка дума ме е белязала.
До степен на себеотричане.
Все пак опитвам. Не влача спомени,
със призраците си (уж) се боря.
И влюбванията ми са  скромни.
Ала със тебе какво да сторя?
Защо, по дяволите, да ти е трудно?
Не искам нищо, раздавам щедро.
Виж, два среднощ е, а аз съм будна.
И просто искам да съм до тебе.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...