* * *
Виновна ли съм, кажи ми -
женска глупост ми е диагнозата.
Ще те разлюбя. Със сетни сили.
И без това си ми невъзможен.
Не искаш, види се, ни мед, ни жило,
и устните ми не са по мярката ти,
сърцето ми е като куче, свило
на смелостта си опашката.
На мен отдавна са ми го казали -
не ставаш, Елке, за всеобичане.
И всяка дума ме е белязала.
До степен на себеотричане.
Все пак опитвам. Не влача спомени,
със призраците си (уж) се боря.
И влюбванията ми са скромни.
Ала със тебе какво да сторя?
Защо, по дяволите, да ти е трудно?
Не искам нищо, раздавам щедро.
Виж, два среднощ е, а аз съм будна.
И просто искам да съм до тебе.
© Ели All rights reserved.
