23 сент. 2010 г., 05:07

* * *

648 0 0

Отвори вратата без да чукаш...

въпреки че това е липса на възпитание.

Но ти и без това... навсякъде се пъхаш,

и подаряваш с лекота страдание.

Така или иначе си без задръжки,

влизай дори без покана.

Кво стана, бе...

дръж се по-мъжки.

Май оказа ти се слабичък плана.
Ела де, защо стоиш на прага...
Свикнал си с взлом да влизаш?!
Било то и под юргана...
обичаш без да питаш да взимаш.
Не ти се влиза, така ли?
Вярно, различна бях...
С тебе преспя ли,
ще те убие този грях...
Грехът, че сама съм ти се отдала,

не си могъл сам да си вземеш...
Айде влизай, че и вино съм ти наляла...
Гузен си, дори да ме погледнеш не смееш!
Не ме получи, когато искаше ме истерично,
когато изпокъса дрехите ми,
когато говореше ми неприлично...
Я, чакай, ти не беше ли един от приятелите ми???


P.S В този живот на всичко трябва да си готов, дори и от най-близките ви хора... На теория всички се разбираме, на практика обаче всеки си гони интереса.



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Моника Чернева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...