* * *

Отвори вратата без да чукаш...

въпреки че това е липса на възпитание.

Но ти и без това... навсякъде се пъхаш,

и подаряваш с лекота страдание.

Така или иначе си без задръжки,

влизай дори без покана.

Кво стана, бе...

дръж се по-мъжки.

Май оказа ти се слабичък плана.
Ела де, защо стоиш на прага...
Свикнал си с взлом да влизаш?!
Било то и под юргана...
обичаш без да питаш да взимаш.
Не ти се влиза, така ли?
Вярно, различна бях...
С тебе преспя ли,
ще те убие този грях...
Грехът, че сама съм ти се отдала,

не си могъл сам да си вземеш...
Айде влизай, че и вино съм ти наляла...
Гузен си, дори да ме погледнеш не смееш!
Не ме получи, когато искаше ме истерично,
когато изпокъса дрехите ми,
когато говореше ми неприлично...
Я, чакай, ти не беше ли един от приятелите ми???


P.S В този живот на всичко трябва да си готов, дори и от най-близките ви хора... На теория всички се разбираме, на практика обаче всеки си гони интереса.