айзък (Цветелин)
18 44
12 янв. 2008 г., 22:02

* * * 

  Поэзия
836 0 8

Изповедта на един окаян Ромео

Рисувам с очи от палитра богата,
картина по спомен, вълшебен и див.
В черупка от мида събрах любовта ти
и стига ми толкоз да бъда щастлив.

Как искам да видя отново звездите
през твоите чисти, омайни очи...
пак с твоите длани да галя вълните
в морето от златни лъчи!

Сълзите ти жадно в целувка изпивам,
а моите глухо изчезват в прахта...
Напразно нашепвах ли твоето име,
в напразни молитви, в нечути слова?

Отиваш си тихо, красиво и нежно,
протягаш за сбогом студени ръце...
Отлетя като птица в небето безрежно
невярното твое сърце.
                                                         
                                посветено на Т.

© Цветелин Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??