* * *
Изповедта на един окаян Ромео
Рисувам с очи от палитра богата,
картина по спомен, вълшебен и див.
В черупка от мида събрах любовта ти
и стига ми толкоз да бъда щастлив.
Как искам да видя отново звездите
през твоите чисти, омайни очи...
пак с твоите длани да галя вълните
в морето от златни лъчи!
Сълзите ти жадно в целувка изпивам,
а моите глухо изчезват в прахта...
Напразно нашепвах ли твоето име,
в напразни молитви, в нечути слова?
Отиваш си тихо, красиво и нежно,
протягаш за сбогом студени ръце...
Отлетя като птица в небето безрежно
невярното твое сърце.
посветено на Т.
© Цветелин All rights reserved.
