2 окт. 2015 г., 07:43

* * *

705 0 0

По мършрут непознат,
случайно вървях.
Вяло замислен,
случайно съзрях.
Край пътя играчка.
Та случайно се спрях.

 

Кукла красива,
близначка с луната,
с устни вълнисти,
със злато в косата.

 

Някой се бе наиграл,
захвърлена беше!
Някой се бе подиграл,
забравена сама си стоеше...

 

Мигом я грабнах.
Прибрах я при мен

и с нея прекарвах
ден подир ден.

 

Летеше си времето.
Летях си и аз.
Изкусно омяан
от кукла без глас.

 

Така я обичах,
че без да се спра,
сам се превърнах
в кукла за игра.

 

Дори и така да бе,
тя беше до мен.
По-невинно ме лъжеше
ден подир ден.

 

По мършрут непознат,
случайно вървяхме.
Вяло замислени,
случайно видяхме.

Някого, пред когото
тя пък се спря.
името му извезано беше
на ръката за която тя ме държа.

 

И след толкова време разбрах
играчките собственик имат нали...
Дори хиляда нощи да ги прегръщаш,
дори да изплачеш галони сълзи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....