Oct 2, 2015, 7:43 AM

* * *

  Poetry
702 0 0

По мършрут непознат,
случайно вървях.
Вяло замислен,
случайно съзрях.
Край пътя играчка.
Та случайно се спрях.

 

Кукла красива,
близначка с луната,
с устни вълнисти,
със злато в косата.

 

Някой се бе наиграл,
захвърлена беше!
Някой се бе подиграл,
забравена сама си стоеше...

 

Мигом я грабнах.
Прибрах я при мен

и с нея прекарвах
ден подир ден.

 

Летеше си времето.
Летях си и аз.
Изкусно омяан
от кукла без глас.

 

Така я обичах,
че без да се спра,
сам се превърнах
в кукла за игра.

 

Дори и така да бе,
тя беше до мен.
По-невинно ме лъжеше
ден подир ден.

 

По мършрут непознат,
случайно вървяхме.
Вяло замислени,
случайно видяхме.

Някого, пред когото
тя пък се спря.
името му извезано беше
на ръката за която тя ме държа.

 

И след толкова време разбрах
играчките собственик имат нали...
Дори хиляда нощи да ги прегръщаш,
дори да изплачеш галони сълзи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...