14 июн. 2012 г., 22:17

***

519 0 0

***

Косите потъмнени

среброто май прикриват,

и бръчиците под очите -

от смях дали са?

Годините – да ги броим ли?

И защо?

И много са. И малко.

И времето лети си.

А млади сме в сърцата си.

И стари във душите.

Здравей, ЖИВОТ!

Тъй много искаме да те живеем!

Ти смачкваш ни, стопяваш!...

Какво пък –

нека кичурите посребряват!

Годините да отминават!

Защо да се боим?

Среброто също свойта ценност притежава –

защото с мъдрост времето дарява.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тихомира Бижева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....