Безспир
Беше ревност,
вече е себеомраза,
тъжният проблясък в очите
блести дори когато се смея,
очакванията се срутиха,
отхвърлянето тежи повече
отколкото можех да си представя,
не искам да гледам натам -
въображението ми си играе с мен,
не искам да мисля за себе си -
егото ми ме наигра.
Виждам как практикува това,
което проповядвам
и ме съсипва една пареща болка.
Няма я вече пламенната любов,
останаха само гнусните желания,
гадните терзания и двуликата маска.
Някой, спаси ме,
спаси ме от старите язви,
заведи ме далеч,
накарай ме да се влюбя отново.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Филип Филипов Все права защищены
