Филип (Филип Филипов)
75 54
16.05.2019 г., 12:24 ч.  

Безспир 

  Поезия » Философска, Гражданска, Свободен стих
592 1 3

Беше ревност,

вече е себеомраза,

тъжният проблясък в очите

блести дори когато се смея,

очакванията се срутиха,

отхвърлянето тежи повече

отколкото можех да си представя, 

не искам да гледам натам -

въображението ми си играе с мен, 

не искам да мисля за себе си -

егото ми ме наигра.

Виждам как практикува това, 

което проповядвам 

и ме съсипва една пареща болка.

Няма я вече пламенната любов,

останаха само гнусните желания, 

гадните терзания и двуликата маска. 

Някой, спаси ме,

спаси ме от старите язви,

заведи ме далеч,

накарай ме да се влюбя отново. 

 

© Филип Филипов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Очакванията водят до разочарования... има нужда от любов, дори, когато ни наранява... Хареса ми!
  • Понякога качването става несъзнателно.
  • 😢 Да се смени едно влюбване с друго е като да се смени една болка с друга. Ако не е твоят влак, какъв е смисълът да се качваш. Пътуването ли е целта?
Предложения
: ??:??