Безспир
Беше ревност,
вече е себеомраза,
тъжният проблясък в очите
блести дори когато се смея,
очакванията се срутиха,
отхвърлянето тежи повече
отколкото можех да си представя,
не искам да гледам натам -
въображението ми си играе с мен,
не искам да мисля за себе си -
егото ми ме наигра.
Виждам как практикува това,
което проповядвам
и ме съсипва една пареща болка.
Няма я вече пламенната любов,
останаха само гнусните желания,
гадните терзания и двуликата маска.
Някой, спаси ме,
спаси ме от старите язви,
заведи ме далеч,
накарай ме да се влюбя отново.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Филип Филипов Всички права запазени
