Обичах те,

но това беше преди да те опозная.

Вярвах ти сляпо.

Вярвах, че ще ме пазиш и закриляш до края.

Иска ми се да се отнасяш с мен както преди,

тогава всичко беше толкова просто и лесно.

Какво се промени ли?

Аз пораснах, а ти започна да показваш кой си всъщност.

Започна да взимаш всичко от мен

и да ми даваш нищо.

Започна да тестваш колко удара мога да понеса...

и не преставаш.

Ставаш все по-безразличен към това, колко ме нараняваш.

И най-важното, не ти пука!

Не ти пука, че ме превърна в добре изглеждащо и фалшиво момиче, 

а отвътре - една развалина, уморена душа,

чакаща искрица светлина след всеки твой удар.

Да, животе... ти ме превърна в това, което съм сега 

и не знам дори защо реши така.

Не знам и колко ще издържа,

но знам, че всичко около теб е една голяма лъжа.

Даваш надежди и после си ги взимаш,

взимаш ги и то безвъзвратно!...