Apr 6, 2013, 7:38 PM

* * *

  Poetry » Other
424 0 0

Обичах те,

но това беше преди да те опозная.

Вярвах ти сляпо.

Вярвах, че ще ме пазиш и закриляш до края.

Иска ми се да се отнасяш с мен както преди,

тогава всичко беше толкова просто и лесно.

Какво се промени ли?

Аз пораснах, а ти започна да показваш кой си всъщност.

Започна да взимаш всичко от мен

и да ми даваш нищо.

Започна да тестваш колко удара мога да понеса...

и не преставаш.

Ставаш все по-безразличен към това, колко ме нараняваш.

И най-важното, не ти пука!

Не ти пука, че ме превърна в добре изглеждащо и фалшиво момиче, 

а отвътре - една развалина, уморена душа,

чакаща искрица светлина след всеки твой удар.

Да, животе... ти ме превърна в това, което съм сега 

и не знам дори защо реши така.

Не знам и колко ще издържа,

но знам, че всичко около теб е една голяма лъжа.

Даваш надежди и после си ги взимаш,

взимаш ги и то безвъзвратно!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Върбина Стефанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...