Обичах те,
но това беше преди да те опозная.
Вярвах ти сляпо.
Вярвах, че ще ме пазиш и закриляш до края.
Иска ми се да се отнасяш с мен както преди,
тогава всичко беше толкова просто и лесно.
Какво се промени ли?
Аз пораснах, а ти започна да показваш кой си всъщност.
Започна да взимаш всичко от мен
и да ми даваш нищо.
Започна да тестваш колко удара мога да понеса...
и не преставаш.
Ставаш все по-безразличен към това, колко ме нараняваш.
И най-важното, не ти пука!
Не ти пука, че ме превърна в добре изглеждащо и фалшиво момиче,
а отвътре - една развалина, уморена душа,
чакаща искрица светлина след всеки твой удар.
Да, животе... ти ме превърна в това, което съм сега
и не знам дори защо реши така.
Не знам и колко ще издържа,
но знам, че всичко около теб е една голяма лъжа.
Даваш надежди и после си ги взимаш,
взимаш ги и то безвъзвратно!...
© Върбина Стефанова All rights reserved.