6 окт. 2007 г., 11:40
Знаеш как прозвънва
като скъсана струна ледът
преди да се пропука
и онова възхитително лекомислие,
което те кара, сред пукот и звън,
да тичаш напред,
въпреки внезапния страх...
По тънкия лед на очите ти,
огледално отразена,
радостта ми премина на другия бряг...
Беше чудесно да споделя риска
с ония смелчаци на дъното, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация