Знаеш как прозвънва
като скъсана струна ледът
преди да се пропука
и онова възхитително лекомислие,
което те кара, сред пукот и звън,
да тичаш напред,
въпреки внезапния страх...
По тънкия лед на очите ти,
огледално отразена,
радостта ми премина на другия бряг...
Беше чудесно да споделя риска
с ония смелчаци на дъното,
които са нямали моят късмет...
© Свилен Бинев All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
