Oct 6, 2007, 11:40 AM

* * *

  Poetry
793 0 6

Знаеш как прозвънва
като скъсана струна ледът
преди да се пропука
и онова възхитително лекомислие,
което те кара,
сред пукот и звън,
да тичаш напред,
въпреки внезапния страх...

По тънкия лед на очите ти,
огледално отразена,
радостта ми премина на другия бряг...

Беше чудесно да споделя риска
с ония смелчаци на дъното,
които са нямали моят късмет...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Свилен Бинев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...