17 февр. 2011 г., 20:48

* * *

516 0 0

Човешка грешка - да копираме, а да не търсим в себе си и да намираме!
Да, ние всички сме души, но всяка иска собствен път да извърви!
На моя път ти само можеш да се спреш, но мойте пориви едва ли ще ги разбереш!
От общото сме ний едно, едно голямо светло колело!

Но по пътя към светлината всеки сам раздира си тъмата!

 

                                             ********

Нощта се спуска и  вече ден няма, остава мракът - твоята измама!

Нима нощта те толкоз  плаши или просто натежават отмалелите клепачи?

Нима тъмата е безкрайна, или там има вечно скрита тайна?

Денят е просто светлината, свети, блести и няма я тъгата.

Нощта е необятна и потайна, денят е светлина безкрайна.

Когато отново дойде светливата, подготви си сетивата и не пропускай всеки миг безкраен, нощта ще бъде спомен таен!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тони Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...