17.02.2011 г., 20:48

* * *

513 0 0

Човешка грешка - да копираме, а да не търсим в себе си и да намираме!
Да, ние всички сме души, но всяка иска собствен път да извърви!
На моя път ти само можеш да се спреш, но мойте пориви едва ли ще ги разбереш!
От общото сме ний едно, едно голямо светло колело!

Но по пътя към светлината всеки сам раздира си тъмата!

 

                                             ********

Нощта се спуска и  вече ден няма, остава мракът - твоята измама!

Нима нощта те толкоз  плаши или просто натежават отмалелите клепачи?

Нима тъмата е безкрайна, или там има вечно скрита тайна?

Денят е просто светлината, свети, блести и няма я тъгата.

Нощта е необятна и потайна, денят е светлина безкрайна.

Когато отново дойде светливата, подготви си сетивата и не пропускай всеки миг безкраен, нощта ще бъде спомен таен!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тони Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....