21 нояб. 2010 г., 23:24

* * *

880 0 4
Сънувах, че прелитам бариери и че онзи Някой пак ме е намерил.


Доброволен пленник съм на хиляди затвори,
без ключове оставям всичките врати,
да не би случайно спейки
да избягам и да се изгубя във мечти.

Не съм свободна и не съм художник,
не мога с думите да нарисувам ден,
във който от веригите ще бягам,
а решетките ще търсят друга като мен.

Но не е късно да живея и така,
заключена за чуждите простори,
със блянове, изгубени за другото,
пък онзи Някой нека се повтори…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ася Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...