Доброволен пленник съм на хиляди затвори,
без ключове оставям всичките врати,
да не би случайно спейки
да избягам и да се изгубя във мечти.
Не съм свободна и не съм художник,
не мога с думите да нарисувам ден,
във който от веригите ще бягам,
а решетките ще търсят друга като мен.
Но не е късно да живея и така,
заключена за чуждите простори,
със блянове, изгубени за другото,
пък онзи Някой нека се повтори…
© Ася Все права защищены
Поздравления!