Nov 21, 2010, 11:24 PM

* * *

  Poetry
878 0 4
Сънувах, че прелитам бариери и че онзи Някой пак ме е намерил.


Доброволен пленник съм на хиляди затвори,
без ключове оставям всичките врати,
да не би случайно спейки
да избягам и да се изгубя във мечти.

Не съм свободна и не съм художник,
не мога с думите да нарисувам ден,
във който от веригите ще бягам,
а решетките ще търсят друга като мен.

Но не е късно да живея и така,
заключена за чуждите простори,
със блянове, изгубени за другото,
пък онзи Някой нека се повтори…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ася All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...