* * *
Изморих се да пиша за любовта, болката и тъгата.
Писна ми да вярвам, че ще ми се сбъдне мечтата.
Искам вече да не се надявам, че някой ще ми подаде ръка,
а сама да се изправям... както и досега!
Няма повече да пиша за милите слова!
Няма и да се надявам да срещна любовта!
Убих я... и не искам да се връща чувствителна ми душа!!
С маска ще я крия моята тъга!
А ти... ако можеш да я махнеш
и да видиш същността...
ще се докоснеш до нежната ми душа.
Тогава ще ти позволя... да станеш част от моята съдба.
Превзема се и най-добре пазеният замък,
но не с празни слова...
Превзема се завинаги...
с добронамерени и благи действия!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елиса Каменова Все права защищены
