miraj (Едита Георгиева)
7 1
17 февр. 2011 г., 11:47

* * * 

  Поэзия » Любовная
568 0 3

Усещам дъх на летни нощи

и чувствам спомена в мен.

О, ето, виждам твоя образ,

от глупава усмивка породен.

 

И сякаш всичко се повтаря

със стари кадри в нов вариант,

където всяка дума зная

и всеки образ е познат.

 

Усещам нежната прохлада

от тихи летни дъждове,

които без следа отмиват

онези наши грехове.

 

Дали различно ще е всичко?

Едва ли, този филм е много стар!

А чувствата дали са нови,

или са спомени с друг финал?

 

Но ето, времето е спряло,

а ние все така сами

се мъчим всичко да възвърнем

от хубавите стари дни.

 

И само споменът остана,

за да напомня всеки миг,

че нашата любов я няма

и е оставила безброй несбъднати мечти.

 

 


 


 

 

© Едита Георгиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??